Вторичен ипотечен пазар


Развитието на вторичния пазар е свързано с развитието на капиталовия пазар като цяло и с доверието към него. Банките също ще бъдат по-склонни да отпускат повече и по-дългосрочни кредити само при активна работа на вторичния пазар, откъдето да могат да се рефинансират. Държавата може да стимулира успешното развитие на борсата, ако пусне там за продажба акции и облигации от големи и печеливши държавни компании (като НЕК, Банка ДСК, Булгаргаз и др.). Това ще повиши доверието в капиталовия пазар и неговия имидж и ще съдейства за привличане на капитали към него. Тъй като вторичния ипотечен пазар е част от капиталовия, успешното развитие на последния ще благоприятства успеха на ипотечните облигации.
Има и някои други пречки пред вторичния ипотечен пазар. Липсват данъчни облекчения както за плащаните от заемополучателите погасителни вноски по онлайн кредитите от http://www.bnbcredit.com/online-credit, така и за получаваните доходи от ипотечни облигации. Затруднения пред издаването и търговията с ипотечни облигации създават големите разходи (такси) по емитирането, както и дългият период за получаване на одобрение на проспекта от Държавната комисия по ценните книжа. Към това трябва да се отчете и времето за подготовка на емисията, за рекламата и пласирането й на инвеститорите. Затруднения пред вторичния ипотечен пазар създава и конституцион- ната забрана за притежаване на земеделска земя от чуждестранни лица, което блокира този пазар и той остава извън активния икономически оборот поради ниската платежоспособност на българското население. Заради това и в ЗИО земеделската земя не се приема за обезпечение по ипотечните кредити. За това допринася и слабо ликвидният пазар на жилища, особено в по- малките населени места. От голямо значение за вторичния ипотечен пазар е законовата равнопоставеност на интересите на длъжниците и кредиторите. Сега процедурата по несъстоятелност, с която кредиторът си събира вземанията чрез съдия- изпълнител от неизрядните длъжници са твърде тромави — те могат да стигнат до 2 години. Това налага законодателни промени в Гражданския процесуален кодекс, които да ускорят и опростят процедурите по събиране на вземанията.

Съвременни функции на парите

В икономическата литература има разнообразни становища за названието и броя на функциите на съвременните пари. Обобщени, те могат да бъдат представени като: „средство за изразя- вайе на стойността“, „средство за размяна (циркулация)“, „средство за плащане“ и „средство за натрупване“. Това са функциите, които съвременните пари изпълняват в рамките на националните стопанства. Първите две са основни, а следващите са производни от тях.
Първата функция на парите е „средство за изразяване на стойността“. Нарича се още „единица (мярка) на стойността“ или „разчетна единица“. Чрез тази функция парите улесняват съпоставянето и съйзмерването между стоките и услугите.
Втората функция на парите е като „посредник при размяна- та“ или „разменно средство“, „средство за циркулация“. В Тази функция първи са се появили монетите.
Като „средство за плащане“ парите се проявяват при погасяване на възникнали задължения. Тази функция се нарича още „платежно средство“. Възниква на основата на кредитно отношение (при кредитното движение на стойността). Чрез тази функция парите обикновено завършват процеса на реализацията.
Парите изпълняват функцията „средство за натрупване“ при напускането на сферата на циркулацията, т.е. при разкъсване на акта „покупка-продажба“. Те напускат временно сферата на обръщението и се проявяват като средство за „съхраняване на стойността“. Натрупването се изразява в натрупване на благородни метали, чужда валута или на влагане на пари по депозитни и влогови сметки в банките. За тази цел парите трябва да имат стабилна покупателна сила.
На международния пазар парите се проявяват като „средство за изразяване на стойностите“, „международно покупателно и платежно средство“, „международно резервно средство“ и „средство за пренасяне на богатството“.